Скръбна вест! България загуби голямо име в медицината

Днес е тъжен ден за България, защото загуби един голям пловдивски поет. Печалната вест огласи Христо Стоянов във Фейсбук.

„Този свят е напуснал поетът Тодор Чонов… Беше се свил в Рогош и само съседката му знаеше за смъртта му. Никъде в медиите ни вопъл, ни стон“, сподели писателят.

„Чонов е явление в българската поезия. Бяха неразделни с Добромир Тонев, въпреки десетгодишната им разлика в годините.

Знаеха стотици стихотворения наизуст. Рецитираха в “Кристал” – Клуба на дейците на културата в Пловдив“, припомня той.

Кой бе Тодор Стоянов Чонов?

Той е роден на 29.01.1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, следдипломна квалификация на тема “Особености на редактирането” в Института за повишение квалификацията на работещите в печата, Москва, СССР и “Управление на градове с население над 300 хиляди жители” по международната програма на Университета в Южна Каролина, САЩ.

Бил е шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция “Българска художествена литература” при Държавно издателство “Христо Г. Данов”, управител на вестник “Глас” и кмет на район “Централен” – Пловдив.

Учредител е на студентски литературен клуб “Гео Милев” – Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикалдемократическата партия – Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище “Христо Ботев – Пловдив.

Носител е само на първи награди от всички литературни конкурси, в които е участвал, не са много участията му – 5-6 в първите години от включването му в актуалния литературен живот.

Автор е на сборниците със стихове “Изпит” (1977), “Тревожен кръг” (1980), “Сълза” (1983) и “Ъгъл” (1988), удостоена с литературната награда “Пловдив”. Членувал е в Дружеството на преводачите – Пловдив и в Съюза на българските писатели.

НЕЦЕЛУНАТ
Разбираш ли, във всеки случай
ще те излъже моят вид.
Ревнив съм като келяв турчин,
опасен – като динамит.
Вървя към теб – самонадеян,
неподражаем, несравним,
необходим – като идея
и като теб необходим.
И ако в нощ  такава, лунна
не ме целунеш, ще се спра.
И ще умра аз – нецелунат!
… А може и да не умра!