Почина Георги Георгиев

Почина Георги Георгиев

Столичният куклен театър съобщи с дълбока тъга, че през изминалата нощ е починал големият актьор Георги Георгиев – Гец – емблематична фигура, оставила трайна следа в историята и творчеството на театъра.

 

Първата поява на Георги Георгиев – Гец на сцената на Централния куклен театър е на 24 април 1975 година в спектакъла „Вълшебните очила“ по Леда Милева. Оттогава започва дългият му и отдаден път в кукленото изкуство, който го превръща в един от най-обичаните и уважавани артисти в трупата.

В рамките на дългогодишната си кариера Гец създава над 50 сценични образа. Сред най-запомнящите се заглавия, в които участва, са „Крали Марко“, „По Декамерон“, „Алената царица“, „Мечо Пух“, „Карнавал на животните“, „Индже войвода“, „Котаракът с чизми“, „Момче и вятър“, „Снежанка“, „Бурята“ и „Трагедия за Макбет“.

 

original

original

Колеги и приятели го помнят не само като изключителен професионалист, но и като човек с огромно сърце, отдаден на сцената и на публиката – особено на най-малките зрители.

Ето какво пишат на фейсбук страницата си от театъра:

„С прискърбие ви съобщаваме, че през изминалата нощ този свят напусна актьорът Георги Георгиев – Гец, който бе приятел, колега и театрал, свързан с историята и творчеството на Столичен куклен театър.

Първият му спектакъл на сцената на ЦКТ е на 24 април 1975 г., а представлението е „Вълшебните очила“ от Леда Милева.

През дългогодишната си кариера се превъплъщава в над 50 образа.

Част от заглавията, в които участва, са: „Крали Марко“, „По Декамерон“, „Алената царица“, „Мечо Пух“, „Карнавал на животните“, „Индже войвода“, „Котаракът с чизми“, „Момче и вятър“, „Снежанка“, „Бурята“, „Трагедия за Макбет“.

Опелото ще се състои на Централни софийски гробища, на 4 януари, 2026 г.

Искрени съболезнования и дълбок поклон пред таланта, който ще остане във вечността!“

От Столичния куклен театър отправят искрени съболезнования към семейството, близките и всички, които са го обичали.

Поклон пред таланта и светла памет – Георги Георгиев – Гец остава във вечността на българския театър.