Взеха много рядко решение за Алексей Петров

Съдебнопсихологическата експертиза на починали е възможна, макар и не толкова често използвана практика в наказателния и гражданския процес. Миналата седмица стана ясно, че такава ще бъде направена на Алексей Петров по поредното дело, което той бе завел срещу прокуратурата заради обвиненията от миналото по сагата “Октопод”.

Бизнесменът, бивш съветник в ДАНС, а преди това офицер под прикритие и барета, беше убит на 16 август 2023 г. на пътека в планината Витоша. Разследването на покушението засега не дава резултат. Поръчителите и извършителят са мистерия.

Исковата молба на Алексей Петров пристига в прокуратурата в деня на убийството му, но след часа на смъртта му. Подписана е от него и адвокатите, изпратена е обаче с куриер, който я доставил по-късно. След много спорове по този казус на три инстанции делото срещу прокуратурата тръгна. Вместо убития ищци са дъщеря му Диляна и законната му съпруга Мариана като негови наследници. Искът е за 2 млн. лева, или 1 млн. евро сега.

Алексей Петров беше арестуван показно на 10.02.2010 г. с негови приближени. Лежа в ареста, обвиниха го за лидер на престъпна група и след дълъг процес през 2021 г. беше оправдан окончателно. Още преди края на процеса осъди България в Страсбург , а след това потърси правата си заради незаконните обвинения, по които го оневиниха.

Искът му е стандартен – имуществени и неимуществени вреди от репресията на държавата – болки и страдания, накърнено реноме като преподавател, експерт по сигурност и т.н. Приживе Петров е споделял, че дълги години е бил в “гражданска смърт” заради делото срещу него.

Вредите обаче се доказват с показания на свидетели, с документи и експертизи. Затова по гражданското дело съдията назначава такава, въпреки че Алексей Петров е мъртъв. В следващите месеци вещи лица ще работят по нея, за да покажат какво е било психичното и здравословното му състояние за времето, когато претендира, че е търпял вреди.

Прегледът му не е възможен. Затова вещите лица ще преглеждат медицинските му документи, писма, ще се разпитват близки, приятели, роднини и лекуващи лекари. Всички данни трябва да отговорят на въпроса как е преживял ареста, обвиненията и дългия процес и какви щети са му нанесени от прокуратурата.

Преди делото на бившата барета срещу прокуратурата посмъртна експертиза беше назначена по разследването на шумния случай “Петрохан”. Това се случи 2 месеца след намирането на труповете на Ивайло Калушев, Николай Златков и Александър Макулев в кемпера под Околчица и на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев до хижата. Съдебната психолого-психиатрична, сексологична и теологична експертиза с участието на много вещи лица трябва да даде отговори на въпросите, свързани с начина на живот и поведението на мъртвите, както и с евентуалните мотиви за престъпленията. Основната версия остава непроменена – тримата в хижа “Петрохан” са се самоубили, вероятно под влиянието на лидера Калушев, по-късно той е застрелял двамата младежи, а накрая е сложил край на живота си. Шестимата отдавна са погребани, но експертите ще ползват данни от аутопсиите, писмени бележки, литературата, открита при разследването, показания на свидетели и много други, от които може да се направят изводи основно за психологическото състояние на Калушев и взаимоотношенията в затворената общност.

В редки случаи за механизма и причините за смъртта се правят ексхумации, но за психологическо състояние се ползват косвени данни. Често се налага такава експертиза да се прави по спорни завещания на починали хора по граждански дела или за мотивите на самоубийци по наказателни.

Един от фрапиращите случаи е намирането на 4 трупа в апартамент в Пловдив – 32-годишният Георги Тепавичаров, служил в армията, съпругата му и двете им деца на 9 и 4 г. Бяха намерени от брата на Георги. Разследването показа, че само по ръцете на Георги има барутни частици. Версията, че той е застрелял децата и жена си, се потвърди по-късно. Наложи се да се прави сложна послесмъртна експертиза на Тeпавичаров, но тя така и не беше обявена публично. Ревност и големи кредити, които не е можел да изплаща, са възможните версии за престъплението. По същия начин, както и в случая “Петрохан”, майката на военния не вярваше на разследването и не призна, че синът ѝ е убил семейството си.

Пред 2017 г. 16-годишният Кристиян Младенов от смолянското село Триград блъсна пешеходци с колата на баща си. Те оцеляха, но момчето изчезна безследно веднага след инцидента. Намериха го 2 седмици по-късно в пропаст до пещерата Дяволското гърло. Вещи лица говориха с негови близки, роднини, приятели, за да направят психопрофил и да преценят дали сам се е хвърлил от скалата заради катастрофата, която е причинил. Въпреки назначената послесмъртна експертиза не станаха ясни мотивите на младежа да сложи край на живота си.

Спечели едно дело срещу прокуратурата, осъди и държавата в Страсбург приживе

Алексей Петров вече осъди прокуратурата посмъртно. Срещу него се водиха две дела. През 2021 г. го оправдаха за рекет и изнудване, а през 2018 г. в негова полза приключи делото за пране на пари, където беше подсъдим с бизнесмените Явор Джиджев и Теодор Дечев. По-късно Петров внесе иск срещу прокуратурата за второто и го спечели година след смъртта си.

Вдовицата и дъщеря му от друга връзка получиха 74 хил. лева заради незаконно обвинение и неимуществени вреди, като искът на Петров беше за 200 хил. лв.

По това дело свидетели бяха негови адвокати, приятели и бизнес партньори. Те разказват, че отношенията му с партньори се развалили заради обвиненията, чувствал се потиснат, страхувал се от бавния процес. Имал проблеми и в неправителствената организация Съюз за стопанска инициатива. Членове започнали да напускат. Процесът се отразил тежко върху емоционалното му състояние, защото бил горд човек. Притеснявал се как ще го възприемат студентите му в Пловдив и в УНСС, на които преподавал национална сигурност. Като обществена фигура след обвиненията реномето му било сериозно накърнено. По това дело послесмъртна психологическа експертиза не е назначавана.

Още през 2016 г., когато беше клиент на Темида, Алексей Петров осъди България и в Страсбург. Присъдиха му обезщетение от 6 хил. евро за неимуществени вреди и 3700 евро за съдебни разноски. Магистратите приеха, че е било нарушено правото му на справедлив процес и презумпцията за невиновност заради разпространени от МВР видеокадри от ареста в дома му, както и заради изказвания на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, които го определяха като престъпник преди съдебното произнасяне. Дела срещу прокуратурата водиха и спечелиха и други подсъдими от делото “Октопод”.