Синът на Михаил Белчев разтърси България, композиторът e оставил..
Синът на Михаил Белчев – Константин, публикува емоционално послание в социалните мрежи, което разтърси почитателите на големия български творец, който си отиде на Велики понеделник.
В него той не говори само като син, а като „глас на един цял народ“, който се сбогува с „велик българин“, оставил дълбока следа в културната ни история.
В думите му личи не просто болка, а осъзната отговорност.
Константин разкрива, че в последния им разговор баща му му е оставил завет – да продължи да пее, да пази семейството и да отстоява истината и любовта.
„Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен“, пише той. И го нарича: „Ти си Рицарят на любовта!“
Ето как звучи целия пост на Константин Белчев:
„Татко.
Днес не говоря само като син.
Днес говоря, като глас на един цял народ.
Народ, който изгуби един велик Българин, но не и духовното му присъствие.
Велик Българин, който беше мярка за истина. Една епоха в историята на България.
В последния ни разговор, ти остави не просто думи, а завет.
Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен и да споделяш с публиката сърцето, душата и светлината си.
Да закрилям майка ми така както ти го правеше с безусловна вярност и чест.
Да помня, че над всичко стои любовта и честността.
Да, аз ще изпълня този завет!
Ти не подведе никого, никога.
Не допусна нито един компромис с истината, любовта, с нас или личността си.
Ти си Рицарят на Любовта!
Ти си Велик!
Отказвам да ти кажа “Сбогом” в смисъла на раздяла, но ти казвам “с Бога”, защото ти беше, си и ще бъдеш най-святото за мен.
Твоето дело не подлежи на забрава!
Хиляди стихове и песни, които ще се чувстват, рецитират, пеят и преживяват отново и отново завинаги!
Никога няма да спра да закрилям всичко, което си създал и това, с което си допринесъл за културата.
Ти си една огромна част от културното наследство на България.
А народ без култура е народ без душа!
Затова поемам отговорност пред теб, да пазя, да защитавам и да продължавам онова, което ти създаде.
Без страх.
Без компромис.
Със същата вярност към истината и хората.
Днес времето сякаш е спряло.
Думите тежат повече от всякога.
А музиката, поезията и любовта…
Онези три стълба, които ти превърна в смисъл, днес са и моята сила, и моята най-голяма болка!
Обичам те, Татко!
И ще стъпваш чрез мен на сцената, така както ти пожела.