Обрат в страната: Хората влизат в магазините и не вярват на очите си

Обрат в страната: Хората влизат в магазините и не вярват на очите си

Плодовете на борсите в България са поевтинели през последната седмица, докато повечето зеленчуци и част от основните хранителни продукти бележат ръст в цените. Това показват последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Общата картина на пазара

Според председателя на комисията Владимир Иванов общата тенденция на пазара остава възходяща още от 2020 г., като ключов фактор е темпът на поскъпване, а не резки ценови скокове.

Към момента стойността на потребителската кошница на едро се задържа около 58 евро, спрямо 54 евро година по-рано. Това представлява ръст от 7,4% на годишна база.

Зеленчуци: най-осезаем ръст

Най-силно поскъпване се наблюдава при зеленчуците, което според експертите се дължи основно на по-слаба реколта.

Особено ясно изразено е увеличението при зелето, което е поскъпнало с над 34% до около 0,72 евро за килограм.

При доматите също има натиск върху цените, повлиян от енергийните разходи и по-високите производствени разходи.

Плодове: понижение на цените

За разлика от зеленчуците, при плодовете се отчита спад в цените през последната седмица. Това компенсира част от общия ръст в хранителната кошница.

Основни хранителни продукти

При основните храни на годишна база няма съществена промяна в общата стойност, която остава около 35 евро.

Вътре в кошницата обаче има размествания:

яйца: +28%
сирене: +4%
кашкавал: +3%
масло: +1%
кисело мляко: +7%
прясно мляко: -3%
пилешко месо: +5%
свинско месо: без промяна

Пазарни тенденции

Според Владимир Иванов поскъпването не представлява „галопираща инфлация“, а по-скоро резултат от пазарни процеси и сезонни фактори.

Той подчерта, че по-високите цени при зеленчуците са свързани основно с по-слабо производство.

Секторът и бъдещето

По думите на експерта инвестициите в селското стопанство трябва да бъдат насочени към по-висока ефективност, наука и по-добра организация на веригата от производството до пазара.

България има потенциал да увеличи значително собственото си производство на храни, но това изисква дългосрочна стратегия, допълни той./Марица