Разбра се от какво е починал Калин Терзийски

От какво точно е починал писателят Калин Терзийски – инфаркт, инсулт или сам е сложил край на живота си? Тези въпроси продължават да вълнуват читатели и почитатели повече от седмица след внезапната му смърт. Липсата на официална информация и мълчанието на близките му само подхранват слуховете около кончината на един от най-ярките и противоречиви съвременни български автори.

За смъртта на Калин Терзийски стана ясно едва ден по-късно, когато новината бе съобщена от неговия брат Светослав Терзийски, също писател.

Това обстоятелство породи предположения, че тялото му е било открито със закъснение в дома му. Допълнителни съмнения се появиха и заради мрачните и тревожни публикации на Терзийски в социалните мрежи през последните месеци, което доведе до мълвата, че може сам да е сложил край на живота си.

До този момент семейството и най-близките му хора не дават конкретна информация за причината за смъртта, оставяйки различните версии да се разпространяват свободно. Писателят си отиде едва на 55-годишна възраст и бе погребан в затворен ковчег – факт, който допълнително засилва подозренията, че тялото му не е трябвало да бъде показвано. Сред обсъжданите версии е и тази за тежко падане след алкохолен запой, което да е довело до фатален край.

В началото на годината Калин Терзийски шокира почитателите си с откровени думи, че усеща как краят му е близо. Малцина обаче обърнаха сериозно внимание на това признание, тъй като през последните три-четири години той често е говорил за смъртта и за собственото си изчезване. Последната му публикация във фейсбук беше посветена на покойния му баща Кольо, който, по думите му, е издъхнал в ръцете му.

„Космос, Вселена, пророк, човек, живеещ извън времето и пространството – всичко това в едно е Калин. И дори това не е достатъчно, за да се опише душата му“, споделят хора от най-близкото му обкръжение. Макар да не е бил лишен от приятели, Терзийски често се е чувствал самотен и неразбран. Кога и по какви причини душата му се е пречупила – никой не може да каже със сигурност. Той рядко е говорил за личния си живот, макар да е признавал, че обича да общува с жени и че в последните години българката, според него, е започнала да чете повече и да се интересува от нови теми. За българския мъж обаче е бил далеч по-критичен, смятайки, че той е изгубен вътре в себе си. Преди около година Терзийски се разделя със съпругата си, към която е бил силно привързан.

„Не алкохолът, а самотата уби Калин“, категорични са негови познати. Кайо, както го наричат приятелите му, е правил многократни опити да спре да пие. Понякога успявал с месеци, но след това нещо в него се отключвало и той отново посягал към чашката. Кризите били с различна продължителност – от няколко дни до месеци, в които той не само не знаел къде се намира, но и не разпознавал хората около себе си.

Мнозина не влизали в положението му, защото в България алкохолизмът често не се възприема като болест, а като проява на слаб характер и липса на воля. Понякога Терзийски бил неразбран дори от собственото си семейство. Разглеждани били варианти за лечение, включително в испанска комуна, но до конкретно решение така и не се стигнало. „Аз не мога да продължавам така. Трябва ми радикално лечение“, споделил неотдавна пред свой колега писател. Той силно страдал и от факта, че в „Шоуто на Слави“ години наред са излъчвани скечове, в които е представян като битов пияница, философстващ с чаша уиски в ръка.

Алкохолизмът често е определян като „болест на самотата“ – термин, използван и от по-млади колеги на Терзийски. Зависимостта води до социална изолация, разпад на семейни връзки, загуба на приятели и професионални контакти. Самотата не е само последица, а и основен фактор, който отключва зависимостта.

„Има ли кой да ви обича?“ – това е не само заглавието на една от най-известните му книги, донесла му Европейската награда за литература, но и въпрос, който той често е задавал на познати и непознати. В този сборник Калин Терзийски пише за „кучешките времена“, в които литературата се превръща в занаят за прехрана, а писателите са принудени да се съобразяват с пазара и вкусовете на самоуверени, но неграмотни консуматори. Той открито заявява, че се е опитал да пише непазарно, несъобразено с никого, освен със собствените си мисли и чувства.

Роден на 22 март 1970 г. в София, Калин Терзийски израства в квартал „Подуяне“. Завършва Националната природоматематическа гимназия, а след отбиване на военна служба записва медицина и по-късно специализира психиатрия. Работи в Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в Курило, но през 2000 г. напуска лекарската професия и се посвещава изцяло на писането. Автор е на стихосбирки, сборници с разкази и романи като „Алкохол“, „Лудост“, „Войник“ и „Любовта на 45-годишния мъж“.

Широка популярност придобива и с участието си във „Фермата“ през 2016 г., където влиза заради хонорара, но напуска само след няколко дни поради влошено здравословно състояние.

Калин Терзийски си отиде внезапно, оставяйки след себе си не само въпроси около смъртта си, но и силно литературно наследство, белязано от болка, честност и непримиримост към лицемерието на времето.