Началният стадий на деменция: признаците, на които почти никой не обръща внимание

В напреднала възраст много неща се прощават. Забравянето – „Ах, къде ли съм оставил ключовете.“ Раздразнителността – „Сигурно е от възрастта.“ Апатията – „Уморен съм, здравето ми вече не е същото.“
Но понякога зад тези на пръв поглед обикновени неща се крие не просто стареене, а болест, която идва тихо, без да бърза, сякаш се извинява за безпокойството.
Тя не крещи, не търси спешна помощ. Просто започва да променя човека. Бавно. Почти незабележимо. Това е деменцията.
Преструвка с невинна маска
Проблемът е, че деменцията умее да се прикрива. Зад умора. Зад „характер“. Зад възрастова тъга. Човек все още води обичайния си начин на живот, може да обсъжда политика с вас или да сготви супа, но нещо вече не е както преди. Все едно искрата в очите е угаснала. Все едно душата се е скрила под одеяло.
И най-страшното е, че близките често не искат да го забележат. Или се страхуват да си го признаят. Но именно на този етап може да се помогне. Не да се излекува – уви, не – но да се забави, да се облекчи.
Както веднъж отбелязва писателят Александър Генис: „Старостта не е възраст – тя е диагноза. Но диагнозата не е присъда, ако не я игнорираш.“
Как започва всичко: откъде се поражда тревогата?
Понякога всичко започва с нещо съвсем дребно. Като леко пукване по стъкло, което по-късно се превръща в паяжина от пукнатини. При някого – това е фактът, че е спрял да чете книги, които някога знаеше наизуст. При друг – че познатият път до магазина изведнъж се превръща в лабиринт.
Или че гласът му е станал раздразнителен, избухлив, сякаш всичко наоколо пречи.
Апатията е най-подмамващият признак. Прилича на умора, на депресия. Човекът просто става по-тих. Говори по-малко. Не иска да слуша музика, която преди обичаше. Не се интересува от живота на внуците. И най-тревожното – все едно вече нищо не му пука.
Раздразнителността идва преди забравата. Но кой ще обърне внимание? Ще кажат – „станал е по-строг“. А в действителност раздразнението често е вик за помощ. Само че не е вик – а глухо ехо. Сякаш идва от дъното на водата.
Когато мама не позна дома си…
Има моменти, след които вече не можеш да премълчаваш. Когато близкият човек те гледа като непознат. Когато вместо обичайната усмивка виждаш тревожен поглед. Когато не разпознава лицата – нито пък собствените стени. Тогава вече няма място за оправдания.
Тогава се тича към лекар. Но преди това… е имало толкова много сигнали. Всеки от тях е можел да бъде чут. Ако сме искали. Ако не сме се страхували.
Лекарят, при когото водят пациенти в късен стадий на деменция, не въздъхва от безсилие. Той въздъхва от тъга: „Защо дойдохте толкова късно?“
Защото сме чакали. Защото сме се надявали. Защото не сме повярвали.
Лек стадий на деменция: какво да ни накара да се замислим
Алиса Готина, гериатър, споделя: „Леката форма на деменция не е да забравиш ключовете. Това е, когато човек започва да се променя – и не винаги към по-добро. Появява се апатия, раздразнителност, интересите се свиват. Но все още функционира. А това време не бива да се губи.“
Човек може да се обслужва сам, да разговаря, дори да се шегува. Но изведнъж престава да звъни на приятели, не излиза от вкъщи без крайна необходимост, не може да се съсредоточи върху филм. Това не е просто стареене. Това е вътрешна сянка, която расте.
Когнитивният резерв: щит срещу болестта
Има едно важно понятие – когнитивен резерв. Това е като банкова сметка на ума. Ако човек цял живот е развивал мозъка си – чел, учил, решавал задачи, общувал, пътувал, учил нови неща – тогава дори при ранна деменция симптомите ще се проявяват по-бавно. Болестта, разбира се, няма да си тръгне, но ще „удари“ по-слабо.
Професорът по неврология Дейвид Сноудън пише: „Когнитивният резерв може с десетилетия да отложи проявите на болестта на Алцхаймер, дори ако мозъкът вече е засегнат.“
Защо хората отлагат посещението при лекар?
Отговорът е прост – страх. Не от лекаря, а от истината. Близките се страхуват да чуят онова, което вече подозират. Страх ги е от думата с „Д“. Страх ги е от промяната. Защото с поставянето на диагнозата познатият живот свършва. И започва друг – по-труден, по-уязвим.
Но знаете ли кое е още по-страшно? Забавянето. Когато е можело да се помогне – но не сме го направили. Когато е можело да се смекчи – а нещата са станали по-лоши.
Трите стадия на деменция: как се променя всичко
Лека степен.
Човекът все още е самостоятелен, но губи интерес към новото. Трябва да му се напомня за сметките, да се следи приемът на лекарства, да се помага с финансови въпроси. Не се оплаква, но и не се радва.
Умерена степен.
Започват проблеми с ориентацията в пространството. Изчезва чувството за време. Появяват се натрапчиви състояния, тревожност, безсъние. Нужен е постоянен контрол.
Тежка степен.
Пълна зависимост от околните. Загуба на умения за самообслужване. Нарушения в речта, паметта, поведението. Това е изключително труден етап – както за болния, така и за близките му.
Грижата за човек с деменция не е геройство и не е маратон. Това е форма на любов.
Кога е време да се обърнем към лекар?
Твърде рано – не съществува. Дори да ви се струва, че става дума само за възрастова забрава и разсеяност, отидете на преглед. Един прост тест при психиатър или невролог може да даде яснота. А понякога – и шанс. Макар и малък – шансът не е празнота.
Какво можем да направим още сега?
• Говорете с близките си. Не се плашете от трудни теми.
• Развивайте когнитивния резерв – своя и на близките си.
• Не пренебрегвайте тревожните симптоми.
• Не разчитайте, че „ще мине от само себе си“.
• Намерете лекар, на когото вярвате. С него пътят ще бъде по-лек.
Деменцията не е присъда. Но не прощава лекомислие. Колкото по-рано се започне поддържаща терапия, толкова по-дълго ще се запази личността, светлината, разбирането и връзката със света.
„Старостта е привилегия. Но само ако си помагаме взаимно да преминем през нея достойно“ – пише философът Морис Мерло-Понти.
Нека това не бъде само красива фраза, а вътрешен ориентир. Особено за онези, които сега забелязват как нечий поглед става празен, а гласът – по-тих.
А вие какво бихте добавили? Споделете в коментарите.
Източник: https://svobodnazona.com/
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.