Напоследък все повече усещам, че дъщеря ми и зет ми ме възприемат като по-възрастна жена. Не че се оплаквам – просто е странно.
Преди два дни навърших 46 години и реших да отпразнувам този ден с приятели в един уютен ресторант. Празникът се получи чудесно. Вечерта организирах вечеря вкъщи, като поканих дъщеря ми и зет ми.
Когато те пристигнаха, зет ми ми подаде разкошен букет рози, а дъщеря ми ми връчи плик. Погледнах го с усмивка, но все пак разбрах, че ще бъде нещо необичайно. Когато видях какво имаше в плика, бях шокирана. Сега дори не искам да общувам с дъщеря си.
Ето какво беше това 👇👇
Дъщеря ми веднага предложи да види какво има в него.
– Мамо, непременно трябва да видиш какво сме ти дали! – Тя каза.
– Знаеш, че не обичам да ми се дават пари. Скучно е.
– Мамо, това не са пари. Ще се радваш, че си го направила.
Отворих плика и открих пътуване до санаториум в Закарпатието за десет дни с цял пакет от процедури: масажи, термални извори, диетично хранене.
– Уау – казах аз, когато видях какъв подарък е това. – Как се сетихте за това?
– Наталия Василиевна, не ви ли хареса нашият подарък? – Попита зет ми с леко недоумение.
Аз мълчах, опитвайки се да намеря думите. От една страна, пътуване до санаториума – това наистина е внимание. Но от друга страна – за кого е този подарък? За мен, една енергична и млада жена, която е свикнала да пътува и да води динамичен живот?
– Е, разбира се, че съм благодарна – започнах аз, – но санаториумът? За кого е той? За възрастни хора?
– Мамо, това не е просто санаториум. Това са планини, чист въздух, красива природа. Дори намерихме място с удобни стаи и много развлечения!
– Забавления? Танци за пенсионери? – Не можех да сдържа сарказма си. – Дъще, знаеш, че не харесвам такива места. Няма да седя на сеанс с някой, който е с десетилетия по-възрастен от мен.
– Мамо, но ти искаш да си починеш, да се отпуснеш. Това е толкова уникално преживяване!
Поклатих глава. Защо ме възприемат като стара дама? В края на краищата не съм готова да прекарам дните си в компанията на възрастни хора, дори и да е в Карпатите.
– Има и други начини да се отпуснеш – казах, усещайки как емоциите ми се покачват. – Защо не помислихте за пътуване до някое място, където бих могла да се почувствам жива? Египет, Италия… нещо цветно, което обичам.
Зет ми, забелязвайки напрежението, се опита да се намеси.
– Искахме да се отпуснеш малко, мамо. Просто си помислихме, че това ще е добре за теб.
– Полезно? Може да е полезно за някой на 70 години, който намира удоволствие в топъл басейн с минерална вода, но не и за мен! – Не можех повече да крия възмущението си.
Усетих как цялата енергия напуска вътрешността ми и в очите ми се появиха сълзи. Дъщеря ми и зет ми благодариха за вечерята и си тръгнаха, без да кажат нито дума. Те дори не се извиниха. Аз останах на масата, стискайки в ръцете си този нелеп плик.
Бях толкова наранена! Не можех да повярвам, че дъщеря ми изпитва такива чувства към мен.
