Уртикарията е кожно състояние, което се характеризира с поява на повдигнати, зачервени и силно сърбящи обривни елементи (уртики/копривни пъпки). Размерът им може да варира, а често се групират по лицето, ръцете, краката и туловището, както и по други части на тялото. Въпреки че обикновено уртиките изчезват сами в рамките на часове или дни, понякога се появяват отново и могат сериозно да се отразят на здравето и благополучието на засегнатите.

Уртикарията, която се проявява като уртики или пъпки по кожата, е честа и често обезпокоителна реакция. Тези лезии може да са малки петна или големи плаки; обикновено силно сърбят и са повдигнати, зачервени или в цвета на кожата. Макар да плаши, уртикарията най-често е безобидно и временно състояние.

Причината за уртикарията е освобождаването на хистамин и други медиатори в кръвта от определени клетки на организма, наречени мастоцити. Характерните оточни (едематозни) уртики са резултат от изтичане на течност от капилярите на кожата (малките кръвоносни съдове).

Основни симптоми на уртикария

• Уртики (hives): повдигнати, ясно очертани лезии, често с зачервени краища и по-блед център.

• Пруритус (сърбеж): от лек до изключително силно изразен.

• Преходен характер: една от отличителните черти е, че отделните уртики обикновено изчезват без следа за по-малко от 24 часа, макар нови да могат да се появят на други места.

Понякога уртикарията се съпровожда от ангиоедем — подуване на по-дълбоките слоеве на кожата. Ангиоедемът често засяга ръцете, стъпалата, устните, клепачите или гениталиите и може да причинява болка или чувство на стягане. Ангиоедем на езика или гърлото е спешно състояние, защото може да затрудни дишането.

Видове уртикария

Основната класификация е според продължителността:

• Остра уртикария: най-честият тип. Причината за пристъпите често е известна и проявите траят под шест седмици.

• Хронична уртикария: поставя се диагноза, когато обривите продължават над шест седмици. Хроничната спонтанна уртикария, известна и като идиопатична, е състояние, при което причината често остава неясна.

Съществува и физикална (индуцибилна) уртикария, при която конкретен външен стимул предизвиква появата на уртики, например:

• Дермографизъм: уртики се появяват при одраскване или търкане на кожата.

• Студова уртикария: излагането на студ провокира уртики.

• Уртикария при натиск: продължителен натиск (напр. от тесни дрехи) отключва обрив.

• Соларна уртикария: излагане на слънце предизвиква обрив.

• Холинергична уртикария: повишаване на телесната температура (напр. при физическо усилие или гореща баня) е свързано с обрива.

Чести причини за уртикария

Има много потенциални причинители на остра уртикария, включително:

• Алергични реакции: храни (черупчести морски дарове, бадеми, яйца, мляко), лекарства (антибиотици, обезболяващи като аспирин или ибупрофен), ухапвания от насекоми или латекс.

• Инфекции: бактериални (напр. стрептококова ангина) и вирусни (напр. обикновена настинка или хепатит).

• Физични фактори: както при индуцибилната уртикария, посочена по-горе.

• Емоционален стрес: не е директна причина, но може да влоши пристъпите при предразположени хора.

При хронична уртикария често е невъзможно да се идентифицира външен причинител. Смята се, че значителна част от случаите са свързани с автоимунни процеси, при които имунната система атакува мастоцитите.

Диагноза и лечение

Диагнозата уртикария се поставя основно въз основа на медицинската история и физикалния преглед. Лекарят ще се опита да установи продължителността на пристъпите и потенциалните провокатори.

Основните цели на лечението са да се намалят симптомите и, ако е възможно, да се избягват тригерите:

• Антихистамини: основният стълб на терапията. Блокират действието на хистамина, намалявайки сърбежа и образуването на уртики. Използват се както безрецептурни, така и по лекарско предписание.

• Кортикостероиди: при по-тежки или продължителни случаи могат да се назначат перорални кортикостероиди за кратък период за овладяване на възпалението.

• Избягване на тригери: най-важната стъпка е да се стои далеч от конкретния причинител (напр. храна или лекарство), ако такъв е открит.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.